5 мая 2009 г., 08:46

Смях

512 0 2

            СМЯХ

 

Спомени препъват ме в мрака.

Мразя любов от мъртви слова.

Небето, самотно като мен, заплака.

Ревността бодлив венец  ми изкова.

 

Далеч сега те галят чужди длани.

Дано да си щастлива във тях.

Затихват бавно старите закани.

Във мен звучи детският ти смях…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мимо Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • така става когато ревноста вземе връх над любовта.доверие приятелю.пусни птичето да излети ако се върне при теб значи е твое ,не се ли върне,никога не е било.знам го от личен опит.
  • И боли... От високо най-лошо се пада... Остават само спомени и за какво са ти? да се измъчваш още повече...
    Хубаво стихотворение, истинско!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...