Dec 18, 2007, 9:07 AM

Смърт

  Poetry
758 0 4
Наближава тук летален изход.
И някъде се реят папагали,
може би приличащи на изроди.
В море от плюнка са нагазили.
Разкъсват се наоколо лианите
и удушват ято присмехулници,
и ги хвърлят жадно на пираните.
Мирише в таз гора на болница.
Изгниват постепенно баобабите,
а жирафи са строшили вратовете си,
лисици във кръвта си давят се
в опит да преборят страховете си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Шуманов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...