Jun 29, 2013, 12:25 PM

Смъртта

  Poetry » Love
665 0 0

И къде е Тя - смъртта, сега?

Усещам как ми диша във врата, но 

държи ме полужива в нощната тъма.

Защо наказваш ме така?

Хайде... прегърни ме...

Веднъж ме целуни...

Докосни с върха на пръсти

разкъсаното ми сърце

и така ще бродим вечно...

Аз, а след мене Тя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Маркова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...