Смъртта на палача
Мръсно време – на кал и лъжа.
Срам – да бъдеш човек, или воин.
И покрива дебела ръжда
всеки остър меч, щит или броня.
Знамената ядат ги молци.
Мишки влачат трески към гнездата.
Пълни кръчми с пияни бойци
и пройдохи, продали душата си.
Колко трябва? – да бъдеш човек.
Колко чини свободната мисъл?
Или просто спокойният век
с адски мъки и теб е орисал?
Като спънат във прангите ат
да пръхтиш – и душа неспокойна
да размяташ, досущ като флаг,
над заспалата куртка на вòина?
Събуди се, човече! – и виж –
ти си бронята, ти си Ковачът!
Поп Андрей не умря във Мъглиж!
Днес – във София! – пукна Палачът.
© Валентина Йотова All rights reserved.
