Снежната царица
Снежната царица
Бяла приказка една
се разказва от студа.
Приказка за любовта,
на царицата на снега.
Тя живее на студа,
нейде там сред леда.
Тя е там съвсем сама,
там сред снежна белота.
В една студена пустота,
къде да дири любовта?!
Всичко е в сняг и лед,
не стъпва там човек.
С огледало вълшебно от дома
вижда всичко по света.
Всичко вижда в него тя,
но не може да пипне с ръка.
Чува тя звуци от света,
но не усеща му вкуса.
Безсмъртната царица на леда
сама живее със студа.
Безсмъртната царица през нощта
избира си една звезда.
И тя като нея е сама,
там далече в пустота.
Надява се на таз звезда,
да й покаже любовта.
Тя царица е на сняг и лед,
но има сърце на човек.
Сърцето не иска самотата,
то търси топлината.
Много иска да обича,
от щастие да тича.
Да усети радостта,
от белотата на снега.
----------------------------
Ледена сълза
Отдавна носи се в нощта,
легенда за сълза една.
Тази сълза е от лед,
не е пролята от човек.
Проля я Царицата на снега,
самата господарка на студа.
В нейната безсмъртна душа
е пълно с тъга и самота.
Не намери любовта,
там на края на света.
Веднъж тя в нощта
проля ледена сълза.
Като камък скъпоценен
е този артефакт безценен.
Тази ледена сълза
много топла е била.
Хванеш ли я с ръка,
ще усетиш с душа.
Нежност, топлина, тъга,
толкова чужди на студа.
Бяла приказка една
се разказва от студа.
Приказка за любовта,
на царицата на снега.
Тя живее на студа,
нейде там сред леда.
Тя е там съвсем сама,
там сред снежна белота.
В една студена пустота,
къде да дири любовта?!
Всичко е в сняг и лед,
не стъпва там човек.
С огледало вълшебно от дома
вижда всичко по света.
Всичко вижда в него тя,
но не може да пипне с ръка.
Чува тя звуци от света,
но не усеща му вкуса.
Безсмъртната царица на леда
сама живее със студа.
Безсмъртната царица през нощта
избира си една звезда.
И тя като нея е сама,
там далече в пустота.
Надява се на таз звезда,
да й покаже любовта.
Тя царица е на сняг и лед,
но има сърце на човек.
Сърцето не иска самотата,
то търси топлината.
Много иска да обича,
от щастие да тича.
Да усети радостта,
от белотата на снега.
----------------------------
Ледена сълза
Отдавна носи се в нощта,
легенда за сълза една.
Тази сълза е от лед,
не е пролята от човек.
Проля я Царицата на снега,
самата господарка на студа.
В нейната безсмъртна душа
е пълно с тъга и самота.
Не намери любовта,
там на края на света.
Веднъж тя в нощта
проля ледена сълза.
Като камък скъпоценен
е този артефакт безценен.
Тази ледена сълза
много топла е била.
Хванеш ли я с ръка,
ще усетиш с душа.
Нежност, топлина, тъга,
толкова чужди на студа.
© Стоян Вихронрав All rights reserved.
