Jan 30, 2021, 9:30 AM

Снежноюлска вероятност

  Poetry
435 2 13

Събуждам се – минутите са ярки

въздушни кули – миг по миг редени,

на времето – величествени арки

и малки, но възторжени вселени.

 

Сред зимата са снежни катедрали,

а слънцето отвътре грее лятно,

и радостни са светлинки, и галят

денят ми – снежноюлска вероятност.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Френкева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Митко! Много си щедър към мен Събрах лятото със зимата и виж какво се получи
  • Усещането за живот, оптимизъм и надежда е родило красиви поетически образи.А без въздушни кули, няма настроение, ентусиазъм, възторг и вдъхновение.
  • Благодаря, Скитнице! Лятото може да узрее и насред зима
  • Снежноюлско и се усмихва от твоите редове
  • Благодаря, Дари. През зимата минутите са снежни топли сърца

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...