Снощи имаше лунно затъмнение
Кога изминаха толкова месеци?
Седиш срещу мен.
Заваля…
Не... ти плачеш…
Нали можеше да научиш сърцето си да обича!?
Кафето ти стана солено…
Докосваш ме… със стенещ поглед...
Едва отронваш: - Сърцето ми… то,
то има твоята форма… фигура…
мисли, глас и всичко…
- Така ли?! Нали не бях за тебе!?
- Няма друг, не мога с друг, не искам с друг!
Кафето ти съвсем преля…
- А питаш ли се как ми бе на мене,
когато ми махна с ръка?
- Да си останем приятели - ми каза.
Няма по-тежки слова!
Приятел може да ти бъде кучето,
но не го храни със сухи листа!
Снощи имаше лунно затъмнение,
а ти си тука сега…
© Явление All rights reserved.
