Кога изминаха толкова месеци?

Седиш срещу мен.

Заваля…

Не... ти плачеш…

Нали можеше да научиш сърцето си да обича!?

Кафето ти стана солено…

Докосваш ме… със стенещ поглед...

Едва отронваш: - Сърцето ми… то,

то има твоята форма… фигура…

мисли, глас и всичко… 

- Така ли?! Нали не бях за тебе!?

- Няма друг,  не мога с друг, не искам с друг!

Кафето ти съвсем преля… 

- А питаш ли се как ми бе на мене,

когато ми махна с ръка?

- Да си останем приятели - ми каза.

Няма по-тежки слова!

Приятел може да ти бъде кучето,

но не го храни със сухи листа!

Снощи имаше лунно затъмнение,

а ти си тука сега…