Снощи имаше лунно затъмнение
Кога изминаха толкова месеци?
Седиш срещу мен.
Заваля…
Не... ти плачеш…
Нали можеше да научиш сърцето си да обича!?
Кафето ти стана солено…
Докосваш ме… със стенещ поглед...
Едва отронваш: - Сърцето ми… то,
то има твоята форма… фигура…
мисли, глас и всичко…
- Така ли?! Нали не бях за тебе!?
- Няма друг, не мога с друг, не искам с друг!
Кафето ти съвсем преля…
- А питаш ли се как ми бе на мене,
когато ми махна с ръка?
- Да си останем приятели - ми каза.
Няма по-тежки слова!
Приятел може да ти бъде кучето,
но не го храни със сухи листа!
Снощи имаше лунно затъмнение,
а ти си тука сега…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Явление Всички права запазени
