Sep 30, 2004, 9:52 AM

Snowwhite

  Poetry
1.3K 0 4
Аз съм изморен, похабен
от някакъв демон заловен
нямам си покой, утеха
просто съм си изхабил ума

Той крещи и вика
изтри ми физономията, лика
от болката аз в агония проклиням
хвани се за мен, защото аз умирам

...

Така Демонът избира:
"Ти ще бъдеш!"
и после някой си отива...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • `Jessica` не знаеш колко сьм ти благодарен, ти си пьрвото ми(мисля) странично мнение, без укор в нещо, трудно е да вярваш в нещо при такива нападки, но аз винаги сьм приемал всичко с някькьв черен хумор, нищо на сериозно и затова твоето сьобщение много ме радва... благодаря, досега не ми е пукало почти, за напред кой занапред?!
  • Мария, не са толкова важни, но на мен ми се налага да ги оправям. Така че за мен са важни <strong>и</strong> те.
  • Грешките не за най-важни в случая,по-скоро чувството и тъгата,а тях определено ги има и са много дълбоки..
    Ице,само не разбирам,защо се самообвиняваш толкова,обясних ти безброй пъти нещо,но ти така и отказваш да го приемеш,защо и аз не знам.Този който не те познава,не би разбрал смисъла на стиховете ти,както и повода на написване,но аз,аз те разбирам добре...Съжалявам само,че страдаш,защото не го заслужаваш!!!
  • Я почти без грешки, знаех си, че можеш да пишеш и малко по-грамотно.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...