30.09.2004 г., 9:52

Snowwhite

1.3K 0 4
Аз съм изморен, похабен
от някакъв демон заловен
нямам си покой, утеха
просто съм си изхабил ума

Той крещи и вика
изтри ми физономията, лика
от болката аз в агония проклиням
хвани се за мен, защото аз умирам

...

Така Демонът избира:
"Ти ще бъдеш!"
и после някой си отива...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • `Jessica` не знаеш колко сьм ти благодарен, ти си пьрвото ми(мисля) странично мнение, без укор в нещо, трудно е да вярваш в нещо при такива нападки, но аз винаги сьм приемал всичко с някькьв черен хумор, нищо на сериозно и затова твоето сьобщение много ме радва... благодаря, досега не ми е пукало почти, за напред кой занапред?!
  • Мария, не са толкова важни, но на мен ми се налага да ги оправям. Така че за мен са важни <strong>и</strong> те.
  • Грешките не за най-важни в случая,по-скоро чувството и тъгата,а тях определено ги има и са много дълбоки..
    Ице,само не разбирам,защо се самообвиняваш толкова,обясних ти безброй пъти нещо,но ти така и отказваш да го приемеш,защо и аз не знам.Този който не те познава,не би разбрал смисъла на стиховете ти,както и повода на написване,но аз,аз те разбирам добре...Съжалявам само,че страдаш,защото не го заслужаваш!!!
  • Я почти без грешки, знаех си, че можеш да пишеш и малко по-грамотно.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...