Сгъстеното ни време
беше вчера.
Пулсираха -
щур съпровод -
звездите.
Не се надявай
днес
да ме намериш.
Студено е.
И болно.
Сняг - в очите ми.
А жари ме
мътилката стоока.
И думите -
куршумена горчилка.
Стопила съм
обратната посока.
Нали...
не търсиш
вече
проходилка?
© Донка Василева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
