Сол в гърлото
СОЛ В ГЪРЛОТО
От простичкия факт до артефакта
се вие път, но той не ми тежи.
Живея, пъхнал пръсти във контакта! –
горя на късо само пред лъжи.
Не турям сол, когато трябва захар.
С горчилките, виж, малко прекалих.
Мълчах, когато славеите пяха! –
опърлено врабче във моя стих.
Това не могат го изтри със гума –
единствено на правдата бях роб.
И плащам си за всяка честна дума! –
и все така живея с празен джоб.
Неуловим – летящ като пъстърва,
една ли кука аз строших надве?
Когато пея, пея с цяло гърло.
И – млъкна ли, мълча със векове.
Във нечии прашасали тефтери
ще ме четат навярно подир век.
Ако ме питат: – Кой си ти, Валери? –
отвръщам много простичко: – Човек.
Не просто във учебната програма! –
в небето се подписах със курсив.
Със песните, които знам от мама,
с мълчанията бащини съм жив!
Остъргах този свят от гнила плесен.
И ядовете му до дъно пих.
Аз бях сълзата, станала на песен! –
търкулнала се в моя кратък стих.
© Валери Станков All rights reserved.
