Sep 9, 2006, 8:18 PM

СОЛЕНИЯТ ВРЪХ НА ПОЕТА

  Poetry
1.6K 0 9
На Валери Станков

Отвън ме дебнат няколко таксита.
Две кучета подскачат на калъп.
Патрулка със скучаещи ченгета
пресича криволичещия път.

И тази нощ ще изтрезнявам бавно,
на чаша водка в тъпата си стая.
Животът ми е като смешен виц,
на който съм забравил края.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павел Цветков All rights reserved.

Comments

Comments

  • бравост
  • "И тази нощ ще изтрезнявам бавно,
    на чаша водка в тъпата си стая."
    Поздравления!
    Много хубав стих!
  • Този стих е закачка с Валери... Написан е в негов стил и дори заглавието е "негово" (виж стихосбирката на В. Станков "Соленият връх на Бога".

    Поздрави на всички и благодаря!
  • От водката ще да е това чувство за безкрайност Дано намериш по- ефикасен начин за изтрезняване.
  • Много ми хареса! Поздрав!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...