Mar 22, 2007, 9:03 PM

"Спасение..."

  Poetry
606 0 2

Очкаваше ти спасение...
Търсеше минутка уединиение...
сред хаос от мисли и желания...
Ето, намери го... но, уви...
в собственото си слънчево затъмнение...
Чувстваше се сам сред тълпи от хора...
не вярваше отдавна в нищо,
така и ненамерил упора...
Те ли ти взеха всичко...
или сам го даде?...
те ли откраднаха мечтите...
или ти сам себе си предаде?...
Не знаеш отговора, нали?!
Сега, седейки на брега,
вгледан в своето "спасение"...
чувстваш ли се отново сам?...
Стопли ли душата премръзнала?...
В слънчевото си затъмнение ли
намери плам?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ди All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...