Очкаваше ти спасение...
Търсеше минутка уединиение...
сред хаос от мисли и желания...
Ето, намери го... но, уви...
в собственото си слънчево затъмнение...
Чувстваше се сам сред тълпи от хора...
не вярваше отдавна в нищо,
така и ненамерил упора...
Те ли ти взеха всичко...
или сам го даде?...
те ли откраднаха мечтите...
или ти сам себе си предаде?...
Не знаеш отговора, нали?!
Сега, седейки на брега,
вгледан в своето "спасение"...
чувстваш ли се отново сам?...
Стопли ли душата премръзнала?...
В слънчевото си затъмнение ли
намери плам?...
© Ди All rights reserved.