Mar 22, 2007, 9:03 PM

"Спасение..."

  Poetry
608 0 2

Очкаваше ти спасение...
Търсеше минутка уединиение...
сред хаос от мисли и желания...
Ето, намери го... но, уви...
в собственото си слънчево затъмнение...
Чувстваше се сам сред тълпи от хора...
не вярваше отдавна в нищо,
така и ненамерил упора...
Те ли ти взеха всичко...
или сам го даде?...
те ли откраднаха мечтите...
или ти сам себе си предаде?...
Не знаеш отговора, нали?!
Сега, седейки на брега,
вгледан в своето "спасение"...
чувстваш ли се отново сам?...
Стопли ли душата премръзнала?...
В слънчевото си затъмнение ли
намери плам?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ди All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...