Спаси каквото е останало от мен
На леглото простряно
Цялото ми детство чака
Да бъде разказано
А аз съм тук
Пораснал
И крещя срещу времето
Потоци от мисли
Думи
Поезия
Спаси каквото е останало от мен
Преди да се събудя променен
Защото сивото в което съм
И студеното в което ме изритаха
Са само спомени
Безмислен сън
И няма как да чуеш виковете ми
Тук съм
Остарял
Плувам срещу течението
Потоци от мисли
Думи
Поезия
10 April 2012
© Десислав Илиев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
