Feb 8, 2009, 10:02 AM

Спектакъл 

  Poetry » Love
630 0 2
Спектакъл

Нека позная - щастлив си, нали!?
Сега, след като зверски мечтите ми разби.
Живееш като краля на всичко и любовта,
играеш тази, непосилна за всеки, игра.
С мен говориш мило, нежно и гальовно,
но аз отдавна не вярвам на сърцето ти отровно.
Ти си всичко, към което всяка се стреми,
и тоз, от който сърцето ми се бои.
И страда то като мен самата,
чакайки до телефона, заключила вратата.
Ти звъниш, разказваш ми поредната измама,
отговарям мило - като мен глупачка няма!
Прибираш се и очите издават ти вината,
но всичко отминава, щом зърна те на вратата.
Извеждаш ме - държиш се с мен като принцеса.
Завиждат ми - още една "моя победа".
А после пак си някъде с някоя навън,
обаждаш се за да заспя спокойно моя сън.
И после - пак таз роля  на влюбения крал,
и пак лъжите ти, и пак усмивка - всичко друго си окрал.
И спокоен си защото ти вярвам,
и нямаш грях, за който да прощавам.
Ето, и аз съм на лъжите принцеса,
Идва краят и на тоз спектакъл - пада поредната завеса!

© Веселина Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много добре написано, може да го почувстваш дори, браво
  • Прекрасно, прекрасно, невероятно ... мн ме трогна ... браво Веси продължавай да пишеш така и за в бъдеще ...
Random works
: ??:??