Сподавен полутон
Отиваш си! Поемаш сам по петолинието на живота,
с надраскани небрежно дълги ноти самота,
захвърляш ключовете с обич напосоки,
поемаш дъх, усмивката отърсваш от прахта,
събрана във мухлясалите струни на забравата
и майсторски от грижата твориш акорди радост.
Не спираш нито миг, но все ще бъркаш плявата
с останалите ти от мен парченца тъжна сладост.
Дори и да не искаш, тя ще дойде - арията сетна,
завесата ще се отвори тежко със минорен стон.
Повикай ме! На първи ред ще бъда седнала,
ръка ще ти подам в сподавен полутон.
© Даниела All rights reserved.
