Споделена самота
Носи ме среднощния вятър на сутрешното изгряващо слънце.
То е мой верен приятел
и знам, че там добре дошъл съм.
Срещата ни е винаги тиха.
Толкова е спокоен тоя изгрев и жълтее като иглика.
Всяка сутрин ме приветства още сънен.
Едва подава светлината си.
Внимава да не ослепява
и е светъл дори в душата си.
Първо ми сервира чай. Той кафе не пие.
Толкова е топло в тоз небесен рай и душата ми е спокойна.
Всяка сутрин там е май.
Той е очарователен във всяка нотка.
Така седим. Гледаме се тъй внимателно.
И е хубаво, че мълчим, споделяйки самотата си.
ГЕРГАНА ОСКАР
© Гергана Чолакова All rights reserved.
