Jan 22, 2006, 10:35 PM

Спомен 

  Poetry
664 0 0
Спомен

Вик, по-силен и мъчителен със
своята безгласност разкъсва тишината.
Една целувка лежи,
безразлична и студена на земята.
Замръзнала прегръдка умира в самотата.
Едно сърце тихо е безмълвно
плаче в тъмнината.
Изоставени ръце търсят пощада,
едни очи гледат изморени, опарени от огъня на ада.
Една душа лъгана до болка търси своя дом.
Един спомен се лута без подслон.
Една мечта не намерила своето тяло,
плаче в нощта разбита нацяло.
Тънка е границата между омразата и любовта,
осъзна и затвори очи завинаги една жена.

© Тайнаствена Игра All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??