Спомен

22 янв. 2006 г., 22:35

Поэзия

717 0 0

Спомен

Вик, по-силен и мъчителен със
своята безгласност разкъсва тишината.
Една целувка лежи,
безразлична и студена на земята.
Замръзнала прегръдка умира в самотата.
Едно сърце тихо е безмълвно
плаче в тъмнината.
Изоставени ръце търсят пощада,
едни очи гледат изморени, опарени от огъня на ада.
Една душа лъгана до болка търси своя дом.
Един спомен се лута без подслон.
Една мечта не намерила своето тяло,
плаче в нощта разбита нацяло.
Тънка е границата между омразата и любовта,
осъзна и затвори очи завинаги една жена.

Спомен

Свързани произведения

Комментарии

Предложения