May 28, 2009, 7:01 AM

Спомен

Poetry

1.1K 0 5

Китарите замлъкнаха,
обля ги морска пяна
и станаха виоли.
Момчето стана мъж
след глътка ром
и женска гръд.
Небето се надвеси
над простора,
раздраха го
две три мълнии
за смелост,
морето се бунтуваше,
припряно,
неискрено,
подирващо нощта,
а аз и ти
обичахме се непознати,
преследвахме се,
без да се открием,
намирахме се,
за да се слеем
с една наивна хромозома,
която без да искам ти дарих...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Петър1 (Петър Димитров)

Аз нямам какво да кажа. Ти си си го казал...

2018-12-09T00:04:37+02:00
raccing (Радка Иванова)

Много е добро , но се усеща една сдържана емоционалност !
Поздрави !

2009-10-29T03:35:30+02:00
Elda (Лора)

Развълнува ме!

2009-10-22T15:26:57+03:00
eva_32 (Ева Корназова)

Добре, че се обади, съседе!Чета поезията ти и ми харесва...Много!
Поздрави от мен!

2009-10-02T23:46:23+03:00
anahid (Анахид Чальовска)

Интересно... Харесва ми, а това с хромозомата, може да крие и опасности...

2009-05-28T10:08:40+03:00