portos (Христофор Тодоров)
34 71
May 28, 2009, 7:01 AM

Спомен 

  Poetry
756 0 5

Китарите замлъкнаха,
обля ги морска пяна
и станаха виоли.
Момчето стана мъж
след глътка ром
и женска гръд.
Небето се надвеси
над простора,
раздраха го
две три мълнии
за смелост,
морето се бунтуваше,
припряно,
неискрено,
подирващо нощта,
а аз и ти
обичахме се непознати,
преследвахме се,
без да се открием,
намирахме се,
за да се слеем
с една наивна хромозома,
която без да искам ти дарих...


© Христофор Тодоров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??