portos (Христофор Тодоров)
34 71
28 may 2009, 7:01

Спомен 

  Poesía
754 0 5

Китарите замлъкнаха,
обля ги морска пяна
и станаха виоли.
Момчето стана мъж
след глътка ром
и женска гръд.
Небето се надвеси
над простора,
раздраха го
две три мълнии
за смелост,
морето се бунтуваше,
припряно,
неискрено,
подирващо нощта,
а аз и ти
обичахме се непознати,
преследвахме се,
без да се открием,
намирахме се,
за да се слеем
с една наивна хромозома,
която без да искам ти дарих...


© Христофор Тодоров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??