Спомен
Китарите замлъкнаха,
обля ги морска пяна
и станаха виоли.
Момчето стана мъж
след глътка ром
и женска гръд.
Небето се надвеси
над простора,
раздраха го
две три мълнии
за смелост,
морето се бунтуваше,
припряно,
неискрено,
подирващо нощта,
а аз и ти
обичахме се непознати,
преследвахме се,
без да се открием,
намирахме се,
за да се слеем
с една наивна хромозома,
която без да искам ти дарих...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христофор Тодоров Todos los derechos reservados
