Спомен
Спомен
Чувам вятъра отвън,
нашепващ в тишината.
Спомени за миналите дни,
малките деца не са както преди.
Кой би върнал времето дори за миг,
да усетя огъня в мен отново да гори,
животът да изпълва сърцето ми,
но хладина замръзваща обзе ме.
Огънят сега дори не тлее.
Вятърът раздухва пепелта,
дразнеща очите насълзени.
Кръв от вените строи,
нищо няма да бъде както преди.
Спомен, скрит зад посинели устни.
Спомен за миналите дни.
Спомен за едно приятелство,
което времето заличи.
Една дума, казана накриво,
поглед студен и гръб обърнат.
Всичко срути се за миг.
Спомен – нож забит в сърцето.
Една дума "извинявай"
можеше да промени света,
но студ сковава твоята душа.
Споменът те тласка към смъртта.
И в миг последен всичко се размива,
животът по-ценен ти се вижда.
протягаш ти ръка за помощ в мъглата,
а ръка ти подава самотата.
© Виктория All rights reserved.
