Спомен
...
Как случи се всичко това?!
Така и не разбрах!
Не посмях, не събрах
нито смелост дори,
пламенна любовта ми
в сърцето гори.
Любовта ми превърна
се в гълъб красив.
Как случи се всичко това?!
Отворих прозорец
между двете стени
и пуснах гълъбът да отлети.
Спомен красив! Спомен горчив!
Няма те до мен сега.
Ако трябва аз
да поправя това,
не бих върнал времето назад.
Невъзможна любов
без надежда таи -
отвори си сърцето за мен.
Любовта те измъчва,
но и мен ме боли.
Примири се с живота,
за смъртта не мисли.
Любовта ни напомня
на сиротна душа,
обитаваща двете тела.
През прозорец отлитна,
отлети и ти.
В други две тела тя ще се прероди!
Спомен красив
ти оставяш във мен,
спомен за всичко това.
Остави ме накрая,
не ме задържай във плен,
не издържам вече,
много съм уморен.
LIKADEVONEN
© Илия Деведжиев All rights reserved.
