Спомен

Poetry » Love

886 0 1

Минахме осем,

започваме девет,

а всъщност минаваме

тридесет!

Радост, любов и тъга,

ласки, надежди и сладост,

нежност, очакване, старост...

Мъдрост във таз доброта!

Кратка целувка и "сбогом"...

Всичко било е мечта!...

Остава ни болката само!

Остава една самота!...

А споменът вика ме нямо!

Върни се! Върни се сега!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

споменът винаги ни завръща, там където сме обичали
и сме били обичани...много хубаво стихотворение..
Снежана...сърдечно.

2010-10-26T12:10:07+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0