Спомен

Спомен

Сутрин ставам,
с мисъл мрачна...
И слънцето залязва,
тъй както си изгрява...
И вечер лягам,
с мисъл пак една...
Споменът за теб,
остана тъй блед...

Но държа се още,
макар и слаб,
с надежда проста,
върни се пак.

Иде лято,
настъпи есен,
мина зима,
ето я и пролетта,
но уви,
не появи се ти...

Мигове незабравими,
отлетяха си завчас.
Мрак обгърна ме,
но чувам пак,
шепота ехтящ - "Обичам те!"

Божидар Велинов