Затворих очите си бавно
уморени от дългия ден.
Отпуснах си тялото жално,
жално от всеки проблем.
Погълна ме мракът полека,
шептеше ми тихо нощта
с нежен глас не от далеко
и с допир на любяща ръка
чертаеше бързо, чертаеше нежно
по платното на затворените, изморени очи.
Чертаеше спомени скъпи, блажени,
спомени за изминали дни. ...