Спомен

Здравей, приятелю стари!
Коя съм? Не ме ли позна?
Онова момиче от безгрижното детство
Привет! 
..поне ми помахай с ръка
Не ме ли помниш, приятелю?
Онази, която остави да се справя сама
Поне не трепти ли сърцето ти по-учестено, 
като се сетиш как изостави нейната клета душа?
Но все още ли не помниш, младежо?
Девойчето, дето за тебе денем и нощем копня
Дето криеше всичко от всеки
И плачеше тайно, прикривайки с фалшивите маски свойта тъга
Аз знам що не помниш, младежо! 
Защото и при теб е така
Играеш във цирка, сменяш спектакли
Щастлив единствено пред многобройна тълпа
Но вечер късно, само ти знаеш как е
Да чупиш, да псуваш, а после крещиш
От гняв, че изпусна любовта си да влачиш се, и после целият свят да е крив!
Така е, младежо!
Разбирам, не спомняш си!
Та кой ли ще помни дребни неща?
Нали казват, да загърбиш лошите чувства полезно е, а още по-лесно изтривайки паметта!