Apr 15, 2009, 5:21 PM

Спомен на илюзията

1.3K 0 11

Звездна шир над морски блясък,

слънце в мека синева,

звуци и далечен крясък

над безбрежна светлина.

Вятър в тихичко вълшебство,

звън на златните листа,

смях - изгубеното детство,

проста, чиста белота...

Дъх на пролетни цветчета,

мъх в гористата тъма,

шум на старите дървета

и извивка на река.

Морски бряг във лунна вечер,

пясък в стиснатата длан,

скален връх от склона вечен

над пустинния диван.

Тревен пух, застлан отгоре,

къщичка с голям комин,

непрестанен земен порив

да политнеш като дим.

Приказка от древно време,

свят от сребърни мечти,

тук душата кротко дреме

и е радостна почти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

  • красота!
    радвам се, че си тук!
  • много хубаво, описателно, напомнящо детството...приказно !
  • Добре дошла, адашке! Успех и радост в сайта!
  • Искрено благодаря на всички за това, че ме приеха - мен и моя стих, и то така радушно! Щастлива съм, че има места, където можеш да излееш поне малка част от душата си и да бъдеш оценен от хубави хора! Още веднъж - благодая ви!
  • Добре дошла, Нели!!!
    Много ми хареса!!! Успех!!!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...