Спомен от друг живот
Простряна на пода във зловеща килия,
жена съм на Бог, а в душата - стихия,
молитва напевно повтарям без глас,
а в мене кипи безнадежност и страст.
Кървящо сърце във изящна снага,
късче небе зад висока стена,
чисто дете във греховна душа,
истина свята зад грозна лъжа.
Търся във мрака искра от безкрая,
в самота се препъвам, от любов се разпадам,
с нокти копая да издрапам до рая,
моля се, искам, жадувам за края.
Лумна пожар като в мойта душа,
слях се със огъня във любовна игра,
облада ме, политнах, а нямах крила,
а духът ми крещеше - Свобода, свобода!
© Неземна All rights reserved.
