Намерих малка раковина в пясъка
и тя прошепна ми с гласа на лятото:
“Върни се тук! Не ни забравяй! Пак ела!”
И весел морски бриз с невидима ръка
косите ми погали. Слънцето изгря
и ми намигна със очи златисти.
Върху гръдта ми бисерни мъниста
наниза закачливо морската вълна.
Въздъхнах: знам, не ме очаква никой друг,
но обещавам, всяко лято ще съм тук!