Sep 26, 2009, 11:00 PM

Спомен от Китен 

  Poetry » Landscape
5.0 / 1
830 0 5

Намерих малка раковина в пясъка

и тя прошепна ми с гласа на лятото:

“Върни се тук! Не ни забравяй! Пак ела!”

И весел морски бриз с невидима ръка

косите ми погали. Слънцето изгря

и ми намигна със очи златисти.

Върху гръдта ми бисерни мъниста

наниза закачливо морската вълна.

Въздъхнах: знам, не ме очаква никой друг,

но обещавам, всяко лято ще съм тук!

© Галина Белинска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
  • You and I, The last of our kind, Let us join To meet the sunset And tread together ......
  • What is awkward? It's an oak word, somehow like the state of wood, in the stead of lively mood And t...
  • The earlier train Don't take the earlier train - wait until day is dawning look at the beauty of mor...

More works »