Намерих малка раковина в пясъка
и тя прошепна ми с гласа на лятото:
“Върни се тук! Не ни забравяй! Пак ела!”
И весел морски бриз с невидима ръка
косите ми погали. Слънцето изгря
и ми намигна със очи златисти.
Върху гръдта ми бисерни мъниста
наниза закачливо морската вълна.
Въздъхнах: знам, не ме очаква никой друг,
но обещавам, всяко лято ще съм тук!
© Галина Белинска All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
