Коледа е.
Ухае на борови игли, на ароматна
пита, на сарми!
Коледари скитат още в зори,
здраве, щастие наричат побелели
на стопаните добри.
Квичат жертвени прасета,
реки от кървища текат,
малките дечица уплашено пищят.
Лей се руйно винце
в родопското селце,
детски спомени оживяват в
застарялото сърце!
Коледа е. Свята нощ.
Ражда се Христос!
Запалвам свещ, коленича
с надежда.
Отваря се небето-
дано молитвите ми чуй!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
