Когато вятърът повее
в мрачния, есенен следобяд,
сухите листа ще разпилее
ще си спомниш ти за мене пак...
Когато слънцето изгрее
над синия лазурен бряг,
пясъкът с вълните ще се слее,
ще си спомниш ти за мене пак...
А когато със сняг земята се покрие
и студ скове душите вън,
ще си спомниш отново ти за мене,
но аз за теб ще бъда просто сън!
© Никол All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
