на жена ми
Далеч край залив, тих и нелюдим,
животът плахо взе че ни прикотка.
И чувствата се виха - звезден дим,
изплетен над семейната ни лодка.
Лениво под прогледналата вис
ведно се сляха син безкрай и суша.
И дълго Бог не се възпротиви
в смутените ти мисли да се сгуша.
Додето слушах как среднощ расте
желанието в теб – възтънка палма,
на роклята ти с остро деколте ...