Jul 21, 2009, 9:14 AM

Спомен за Радой

  Poetry » Civic
939 0 14

Днес се навършват 5 години, откакто Радой Ралин приключи земния си път.

Поклон пред паметта му!

 

СПОМЕН ЗА РАДОЙ

 

С палтето вехто и торбичка

преметнал вечно през гърба,

по гуменки го знаят всички

да обикаля из града.

 

Навирил козята брадичка,

върви по здрач и ранина.

Тук спре да поздрави момичка,

там позасуканка жена...

 

Късмет на всеки пожелава.

И то във пъти, боже мой!

Все с мокри котета задява,

усмивки сее в студ и зной.

 

Не ще лъщящи лимузини,

ни бори се за пост и власт,

едно-едничко – дето мине

да разведри с напевен глас.

 

Едно-едничко – толкоз просто:

чрез неподправени слова,

дано повлее малко мозък

поне у нечия глава...

 

Властта е ясно – не те рачи.

За никоя не стана свой.

За хората си бе обаче

и си оставаш Бай Радой!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борко Бърборко All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...