Jul 21, 2009, 9:14 AM

Спомен за Радой

  Poetry » Civic
935 0 14

Днес се навършват 5 години, откакто Радой Ралин приключи земния си път.

Поклон пред паметта му!

 

СПОМЕН ЗА РАДОЙ

 

С палтето вехто и торбичка

преметнал вечно през гърба,

по гуменки го знаят всички

да обикаля из града.

 

Навирил козята брадичка,

върви по здрач и ранина.

Тук спре да поздрави момичка,

там позасуканка жена...

 

Късмет на всеки пожелава.

И то във пъти, боже мой!

Все с мокри котета задява,

усмивки сее в студ и зной.

 

Не ще лъщящи лимузини,

ни бори се за пост и власт,

едно-едничко – дето мине

да разведри с напевен глас.

 

Едно-едничко – толкоз просто:

чрез неподправени слова,

дано повлее малко мозък

поне у нечия глава...

 

Властта е ясно – не те рачи.

За никоя не стана свой.

За хората си бе обаче

и си оставаш Бай Радой!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борко Бърборко All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...