Днес се навършват 5 години, откакто Радой Ралин приключи земния си път.
Поклон пред паметта му!
СПОМЕН ЗА РАДОЙ
С палтето вехто и торбичка
преметнал вечно през гърба,
по гуменки го знаят всички
да обикаля из града.
Навирил козята брадичка,
върви по здрач и ранина.
Тук спре да поздрави момичка,
там позасуканка жена...
Късмет на всеки пожелава.
И то във пъти, боже мой!
Все с мокри котета задява,
усмивки сее в студ и зной.
Не ще лъщящи лимузини,
ни бори се за пост и власт,
едно-едничко – дето мине
да разведри с напевен глас.
Едно-едничко – толкоз просто:
чрез неподправени слова,
дано повлее малко мозък
поне у нечия глава...
Властта е ясно – не те рачи.
За никоя не стана свой.
За хората си бе обаче
и си оставаш Бай Радой!
© Борко Бърборко Все права защищены