Apaika (Арлина)
149 941
Feb 15, 2008, 7:26 AM

Спомен за сама 

  Poetry
1123 0 18
***

По устните й капеше мъгла.
Не тлееше - от зими и въздишки.
Роди се като спомен за сама.
Не търсеше - невидима за всички.

Небето й, препълнено със дъжд,
валеше над пустинните й дрехи.
Болеше я пресъхналата ръж,
от празното на кухите доспехи,

които я прегазваха без жал.
Очите им - сумрачни ями -
не виждаха безречния й сал,
ранен до въглен от катрани.

По мислите й тичаше кръвта.
Понякога съсирваше съня си.
Родена като спомен за сама -
не чакаше, а носеше смъртта си.

© Арлина All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??