Спомен за сама

Feb 15, 2008, 7:26 AM

Poetry

1181 0 18

***
По устните й капеше мъгла.
Не тлееше - от зими и въздишки.
Роди се като спомен за сама.
Не търсеше - невидима за всички.
Небето й, препълнено със дъжд,
валеше над пустинните й дрехи.
Болеше я пресъхналата ръж,
от празното на кухите доспехи,
които я прегазваха без жал.
Очите им - сумрачни ями -
не виждаха безречния й сал, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Спомен за сама

Want to read more?

Random works