Спомен за сама
***
По устните й капеше мъгла.
Не тлееше - от зими и въздишки.
Роди се като спомен за сама.
Не търсеше - невидима за всички.
Небето й, препълнено със дъжд,
валеше над пустинните й дрехи.
Болеше я пресъхналата ръж,
от празното на кухите доспехи,
които я прегазваха без жал.
Очите им - сумрачни ями -
не виждаха безречния й сал,
ранен до въглен от катрани.
По мислите й тичаше кръвта.
Понякога съсирваше съня си.
Родена като спомен за сама -
не чакаше, а носеше смъртта си.
По устните й капеше мъгла.
Не тлееше - от зими и въздишки.
Роди се като спомен за сама.
Не търсеше - невидима за всички.
Небето й, препълнено със дъжд,
валеше над пустинните й дрехи.
Болеше я пресъхналата ръж,
от празното на кухите доспехи,
които я прегазваха без жал.
Очите им - сумрачни ями -
не виждаха безречния й сал,
ранен до въглен от катрани.
По мислите й тичаше кръвта.
Понякога съсирваше съня си.
Родена като спомен за сама -
не чакаше, а носеше смъртта си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Арлина Всички права запазени
