Apaika (Арлина)
149 941
15.02.2008 г., 7:26 ч.

Спомен за сама 

  Поезия
1124 0 18
***

По устните й капеше мъгла.
Не тлееше - от зими и въздишки.
Роди се като спомен за сама.
Не търсеше - невидима за всички.

Небето й, препълнено със дъжд,
валеше над пустинните й дрехи.
Болеше я пресъхналата ръж,
от празното на кухите доспехи,

които я прегазваха без жал.
Очите им - сумрачни ями -
не виждаха безречния й сал,
ранен до въглен от катрани.

По мислите й тичаше кръвта.
Понякога съсирваше съня си.
Родена като спомен за сама -
не чакаше, а носеше смъртта си.

© Арлина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??