Спомен за село Червен

СПОМЕН ЗА СЕЛО ЧЕРВЕН

Аз ще си спомням за преживените дни,

тъй бързо отлитнали, тъй малко на брой,

като дрямка погалили мойте очи

и раздвижили и твоя равен покой.

Ще спомням рекичката с плачещи върби.

Ще си спомням дръвчетата, трупнати с плод.

Приказките, които реката реди.

Историята славна на моя народ.

За хората мили с загорели лица,

с ръце загрубели от студ, жега и труд,

за широките им щедри, добри сърца

и за трудностите им всекидневни тук.

За живота им приятен, но и нелек

сред тази сурова и дивна природа,

за хубостите, ограждащи ги отвред,

и за труда им, тежък до изнемога.

За Дончо, за Мечо, козичките мили,

градинката цветна, лехите с зеленчук,

палави козлета, котенца игриви...

Във съня си често аз ще се връщам тук.

Минало отминава - спомен остава-

за доброто - добър, пък за лошото лош.

Аз искам да помня - скъп спомен дарява

бисер в живота ни, кратък като лятна нощ.