СПОМЕН ЗА СЕЛО ЧЕРВЕН
Аз ще си спомням за преживените дни,
тъй бързо отлитнали, тъй малко на брой,
като дрямка погалили мойте очи
и раздвижили и твоя равен покой.
Ще спомням рекичката с плачещи върби.
Ще си спомням дръвчетата, трупнати с плод.
Приказките, които реката реди.
Историята славна на моя народ.
За хората мили с загорели лица,
с ръце загрубели от студ, жега и труд,
за широките им щедри, добри сърца ...