СПОМЕН ЗА ЩУРЕЦА
На Стефан Калев
Отиде си. Не взе оттука нищо.
Разсърди се на този свят покварен.
Остави ти сираци - всички листи
написани - проплакани, изстрадани…
Отиде си. И прошка не поиска
от верните приятели, защото
не трябваше да разберат, че скоро
ще спре да се търкаля колелото.
Отиде си. А твоята писалка
премръзнала те чака със надежда…
И само пукотът на тишината
в портрета ти пак тъжно се оглежда.
Отиде си, приятелю, поете.
Аз гроба ти не ща да знам къде е,
че бих ли го затоплил с мъртво цвете,
щом ти във мене вечно ще живееш!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
