Jan 18, 2007, 1:01 PM

СПОМЕН ЗА ЩУРЕЦА 

  Poetry
856 0 12

                                                                         На Стефан Калев

Отиде си. Не взе оттука нищо.

Разсърди се на този свят покварен.

Остави ти сираци - всички листи

 написани - проплакани, изстрадани…

 

Отиде си. И прошка не поиска

от верните приятели, защото

 не трябваше да разберат, че скоро

 ще спре да се търкаля колелото.

 

Отиде си. А твоята писалка

премръзнала те чака със надежда…

И само пукотът на тишината

 в портрета ти пак тъжно се оглежда.

 

Отиде си, приятелю, поете.

Аз гроба ти не ща да знам къде е,

че бих ли го затоплил с мъртво цвете,

щом ти във мене вечно ще живееш!

 

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??