Спомени

Oct 21, 2010, 2:15 PM

Poetry » Love

716 0 2

И ето, погребах тук спомени

и се връщам при тях всеки ден

със букет от сълзите отронени

и със мъничко късче от мен.

Ще поставя букетчето ново,

ще приседна в вечерния хлад,

ще заплача от болка сурова,

както плаче беднякът от глад.

После бавно ще стана, ще тръгна

пак сама в своя път отреден.

Колко сълзи сърцето изтръгна?

Колко моли да бъдеш до мен?

Ала ти ме остави... замина.

Търсиш щастие, летни мечти,

а във мен е настъпила зима,

сякаш няма да свърши, уви!

Някой ден със последното цвете

и от мене с последната част,

аз ще дойда с последно букетче

и за вечно ще легна до тях!

Please sign in with your account so you can comment and vote.