Спомени
И ето, погребах тук спомени
и се връщам при тях всеки ден
със букет от сълзите отронени
и със мъничко късче от мен.
Ще поставя букетчето ново,
ще приседна в вечерния хлад,
ще заплача от болка сурова,
както плаче беднякът от глад.
После бавно ще стана, ще тръгна
пак сама в своя път отреден.
Колко сълзи сърцето изтръгна?
Колко моли да бъдеш до мен?
Ала ти ме остави... замина.
Търсиш щастие, летни мечти,
а във мен е настъпила зима,
сякаш няма да свърши, уви!
Някой ден със последното цвете
и от мене с последната част,
аз ще дойда с последно букетче
и за вечно ще легна до тях!
© Даниела Йорданова All rights reserved.
