Nov 19, 2019, 7:50 AM

Спомени

  Poetry
1.3K 0 0

Спомени с обратна дата,

светят в нечии очи;

вперен поглед в небесата

кротко сипят се сълзи!

 

Тихи бяха времената,

играеше се на гами..

вечер до среднощ с децата

и през дълги летни дни!

 

Блещукат ли блещукат силно

в нощта звезди,

а по лицето нечие, обилно,

леят се сълзи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николета Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...