Спомени
Стая, забутана някъде, в някой таван, изоставен, прашна,
стара, изгнила, но малко магическа... и даже мъничко страшна.
Завесите са леко продърпани, сиви или пък малко безцветни...
А помня - розови бяха.
И куклите с измърляни роклички, тъжно надничат от скрина.
Някога гордо стояха.
Леглото, преди като на някоя царcка особа или изтънчена дама,
сега е самотно, изоставено... Обитават го само паяци двама.
Стените... Изгубили някогашния приказен цвят, вълшебния блясък,
сега заплашително гледат... И ти очакваш всеки миг да се сгромолясат.
Подът леко проскърцва, сякаш проплаква. Килимът и той - тъжен, безцветен.
А помня го... Преди беше мек, красив, топъл... Като пясъка на плажа летен.
Прозорците - грозно налепени с евтино тиксо. А някога... Бяха странно красиви.
Слънцето надничаше през тях... И весело се смееше в ония сутрини лениви.
И ароматът на свежи цветя, на приказки, на усмивки. И той е вече изчезнал.
Животът го няма... Пусто е, сякаш е отдавна залезнал.
Витаят само спомените за весели, отминали дни,
за щастие и радост... И малко сълзи.
И носи се тук вече друг аромат - на стая, забутана някъде, изоставена, прашна.
Стара, изгнила, но малко магическа... и даже мъничко страшна.
стара, изгнила, но малко магическа... и даже мъничко страшна.
Завесите са леко продърпани, сиви или пък малко безцветни...
А помня - розови бяха.
И куклите с измърляни роклички, тъжно надничат от скрина.
Някога гордо стояха.
Леглото, преди като на някоя царcка особа или изтънчена дама,
сега е самотно, изоставено... Обитават го само паяци двама.
Стените... Изгубили някогашния приказен цвят, вълшебния блясък,
сега заплашително гледат... И ти очакваш всеки миг да се сгромолясат.
Подът леко проскърцва, сякаш проплаква. Килимът и той - тъжен, безцветен.
А помня го... Преди беше мек, красив, топъл... Като пясъка на плажа летен.
Прозорците - грозно налепени с евтино тиксо. А някога... Бяха странно красиви.
Слънцето надничаше през тях... И весело се смееше в ония сутрини лениви.
И ароматът на свежи цветя, на приказки, на усмивки. И той е вече изчезнал.
Животът го няма... Пусто е, сякаш е отдавна залезнал.
Витаят само спомените за весели, отминали дни,
за щастие и радост... И малко сълзи.
И носи се тук вече друг аромат - на стая, забутана някъде, изоставена, прашна.
Стара, изгнила, но малко магическа... и даже мъничко страшна.
© Гергана All rights reserved.
