Стая, забутана някъде, в някой таван, изоставен, прашна, стара, изгнила, но малко магическа... и даже мъничко страшна. Завесите са леко продърпани, сиви или пък малко безцветни... А помня - розови бяха. И куклите с измърляни роклички, тъжно надничат от скрина. Някога гордо стояха. Леглото, преди като на някоя царcка особа или изтънчена дама, сега е самотно, изоставено... Обитават го само паяци двама. Стените... Изгубили някогашния приказен цвят, вълшебния блясък, сега заплашително гледат... И ти очакваш всеки миг да се сгромолясат. Подът леко проскърцва, сякаш проплаква. Килимът и той - тъжен, безцветен. А помня го... Преди беше мек, красив, топъл... Като пясъка на плажа летен. Прозорците - грозно налепени с евтино тиксо. А някога... Бяха странно красиви. Слънцето надничаше през тях... И весело се смееше в ония сутрини лениви. И ароматът на свежи цветя, на приказки, на усмивки. И той е вече изчезнал. Животът го няма... Пусто е, сякаш е отдавна залезнал. Витаят само спомените за весели, отминали дни, за щастие и радост... И малко сълзи. И носи се тук вече друг аромат - на стая, забутана някъде, изоставена, прашна. Стара, изгнила, но малко магическа... и даже мъничко страшна.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.