Искаш ли да си откраднем късче младост
от отминали години,
ще изпитам луда радост,
ако искаш, целуни ме.
Искаш ли да помълча на рамото ти,
сгушила се в нежни спомени,
ще събудиш страсти незабравени,
ако искаш, прегърни ме.
Нека се докосна до душата ти,
изпитвам чувство на вина,
вълшебни думи има във писмата ти,
а аз къде ли съм била?
И връхлитат спомените като буря,
раздират спокойния ми уж живот
и не ми е нужна воля
да се отдам на първичния си зов.
Кому е нужно да съм целомъдрена,
на себе си няма да изневеря,
та аз съм отново влюбена
и пак , и пак летя!
Ръцете ти ме парят нощем,
изгарят тялото ми с порив нов,
аз зная, че ще те оставя
да ме покориш с любов.
*** *** ***
© Дора Трифонова All rights reserved.