Спомни си за утре

         Срещата ни, помниш ли, започна

         Малко след като есента

         За Сбогом! лятото целуна

         А после завесата от листа се спусна

         И залеза вече идваше мразовит, студен

         Докосвайки ни с хладните ръце

         На този свят, за който приехме

         Че ни е далечен и не може да е наш

         Но обещал, кой знае, от съжаление

         Или намерил шепа доброта

         Все някога да ни събере

         Щом видяхме огнената следа

         Прокарала бразда в небето

         Като космическа въздишка

         Събрала се в пожеланието 

         Осмилящо посоката ни в битието -

         Падащата от обятията му звезда

         Да бъде искрата, Любов от поетите наречена

         Разпозната в онзи час, щом сърцето

         Удари по-силно от камбана

         Над зимните рисунки тишина

         Изписани по скованите води

         На останалото без птици вече езеро

         Там, където, помниш ли, започнаха своето начало

         Огласените със звъненето

         Незабравими за нас 1001 трепета

         Събудили с Ехото си светлината

         В която погледите ни се намериха

         И се понесоха един към друг като вълната

         Бързаща да стигне очакващата я скала

         По-скоро страстта си в нея да разбие

         На рояци от букети пръски

         Отразили влюбената във морето

         От най-далечни времена Луна

         Рисуваща с лъчите си

         По снагата му неуморно, до полуда

         Все едни и същи фигурки

         На безкрайност със опашки от сърца

         Намерила в обятията им онова

         Което някога видяхме

         В падащата от зимното небе мечта

         Изпратена във Времето, като молитва

         Която в онази нощ си пожелахме:

         - Все някога да се намерим...

         Макар обречени да се разминаваме

         Насред всички шарени възможности

         Разпънали на кръстопътища Живота

         Защото в това е сладостта, навярно

         Жадни да се търсим

         В пустинята от несбъднатия блян

         Там където, пак, може би отново

         Като морето и Луната да се влюбим

         Дори да е за миг, по-кратък и от сън

         Онзи, в който винаги очакваме

         Да е чула мислите ни 

         Коледна украса

         Покрила клоните на следващото, наше, Утре

         Позволила, защо пък не -

         Всичко пожелано

         Ще е възможно и да ни се сбъдне...