ГФСтоилов
155 results
1.
Ясмин обичаше да бъде край морето и винаги когато имаше възможност да стигне до него, отиваше – за ден, два или седмица. Сега вървеше отново по брега му, просто така, без да бърза, следвайки ивицата след последното оттегляне на водата, оставила на вятъра да разпилява косите ѝ, черни като усещания ...
Ясмин обичаше да бъде край морето и винаги когато имаше възможност да стигне до него, отиваше – за ден, два или седмица. Сега вървеше отново по брега му, просто така, без да бърза, следвайки ивицата след последното оттегляне на водата, оставила на вятъра да разпилява косите ѝ, черни като усещания ...
147
1
Океан – голям и безкраен, над него друга една безкрайност – небето, каращо вълните да танцуват отразените в тях звезди.
Моряка се подпираше на кормилото на лодката. Бе заспал отново и сънуваше как се носи в тези небеса - не знаеше дали лети или плува сред тях, просто усещане лекота и свобода, онази ...
Моряка се подпираше на кормилото на лодката. Бе заспал отново и сънуваше как се носи в тези небеса - не знаеше дали лети или плува сред тях, просто усещане лекота и свобода, онази ...
153
1
Отново е вечер и пак си на бара
Пиян, както винаги
През последните
Пет, шест или Марвин знае
Колко отминали Нови години ...
Пиян, както винаги
През последните
Пет, шест или Марвин знае
Колко отминали Нови години ...
136
1.
Имението Старфийлд беше сгушено между хълмовете, границите му с другите, много по-обширни и по-известни съседни владения. Възвишенията го прикриваха от минаващите пътници, които дори не предполагаха, че зад тях живеят хора.
Старфийлд нямаше претенции да бъде важна част от областта, скромното му с ...
Имението Старфийлд беше сгушено между хълмовете, границите му с другите, много по-обширни и по-известни съседни владения. Възвишенията го прикриваха от минаващите пътници, които дори не предполагаха, че зад тях живеят хора.
Старфийлд нямаше претенции да бъде важна част от областта, скромното му с ...
202
Когато вечерта дойде със своите тихи стъпки и сенките, криещи се от деня, започваха да нарастват като формите на приказни чудовища, Ясмин отвори прозореца на малкия си апартамент, леко открехна и входната врата, легна и се заслуша в звуците на вечерта и в гласовете, различни, съвсем непознати, но в ...
154
1
Ясмин седеше на малка маса в заведението на гарата, което предлагаше храна и топлина на пътниците в студените нощи като тази. От другата страна минаваше междуградския път, осветен от дълга редица улични лампи, но рядко пресичан от някой окъснял и бързащ да се прибере в градчето, намиращо се на по-ма ...
126
В заведението беше тихо и спокойно, обичайно за този час на ранния следобед в който Ясмин обичаше да идва. Мястото не бе като онези шумни и претъпкани барове в центъра, намираше се в малка уличка с дълга редица от липи. Сградата над него криеше душите на живеещите зад тухлени стени и понякога някой ...
163
2
Стъпваше леко по пътеката и не усещаше почвата под себе си. Чувство, като това, че пропада в пропаст, но пропастта се оказа над нея - небето. Гледаше ятата от облаци как се разпиляваха в безкрая му и летеше сред тях.
Дали наистина можем да виждаме, чуваме и усещаме всичко това, което ни заобикаля – ...
Дали наистина можем да виждаме, чуваме и усещаме всичко това, което ни заобикаля – ...
137
Те се обичаха точно една единствена седмица, която започнаха като всяко начало с плам и бързо се разгоряха в страстта на всичките познати им пози, а думите им бяха ароматно постлани с обещания, красиви като цветовете на пепел от рози. Времето им стигаше да го правят по няколко пъти, после вечер засп ...
276
10
Ехо за малко да изпусне асансьора. В последния момент протегна ръката си и лъчите на сензора я засякоха и спряха плъзгащите се врати. С характерния си мек шепот се отвориха гостоприемно и тя влезе в просторната кабина.
Все още задъхана от бързането по дългия коридор на шестедесет и шестия етаж на ше ...
Все още задъхана от бързането по дългия коридор на шестедесет и шестия етаж на ше ...
108
2
„И смъртта, най-последен враг и тя ще бъде унищожена...”
/Първо послание към Коринтяни 15:26/
Стъпвайки тежко по напуканата глинеста почва, Алтар се приближи до всъдехода, едва мъкнейки големия къртач и когато стигна до него го закачи на мястото му в каросерията. После бавно се качи в кабината и най ...
/Първо послание към Коринтяни 15:26/
Стъпвайки тежко по напуканата глинеста почва, Алтар се приближи до всъдехода, едва мъкнейки големия къртач и когато стигна до него го закачи на мястото му в каросерията. После бавно се качи в кабината и най ...
212
1
1
В един от онези късни следобеди
Когато дори гълбите са уморени да правят любов
Превъртяха се подгонени от скуката спомени
За това какво е да се докопваш към живота
Обречен да търкаляш нагоре по склона ...
Когато дори гълбите са уморени да правят любов
Превъртяха се подгонени от скуката спомени
За това какво е да се докопваш към живота
Обречен да търкаляш нагоре по склона ...
168
1
Ако само...
Времето не бъде толкова крайно
Ако само...
Любовта в него е нещо безкрайно
Ако само... ...
Времето не бъде толкова крайно
Ако само...
Любовта в него е нещо безкрайно
Ако само... ...
130
2
164
1
1.
Стигайки до водопада, Хермес спираше да си подсвирква, преброяваше отново водените от него, за да види дали не се загубил някой и да литне да го потърси де се е запилял, след което започваше да пропуска напусналите вече живота през изливащите се черни и бучащи порои. Душите преминаваха онемели пр ...
Стигайки до водопада, Хермес спираше да си подсвирква, преброяваше отново водените от него, за да види дали не се загубил някой и да литне да го потърси де се е запилял, след което започваше да пропуска напусналите вече живота през изливащите се черни и бучащи порои. Душите преминаваха онемели пр ...
162
1
Зимата искаше да заличи празничния ден и почти успяваше.
Отприщила се като виелица още в ранните часове на деня, нахвръляща се зла и сърдита срещу всички светлини по улиците на града. По обед, дъхът ѝ сновеше с шумни вихрушки от наострени скрежни кинжали, готови да пронижат безумеца, посмял да излез ...
Отприщила се като виелица още в ранните часове на деня, нахвръляща се зла и сърдита срещу всички светлини по улиците на града. По обед, дъхът ѝ сновеше с шумни вихрушки от наострени скрежни кинжали, готови да пронижат безумеца, посмял да излез ...
651
Срещата ни, помниш ли, започна
Малко след като есента
За Сбогом! лятото целуна
А после завесата от листа се спусна
И залеза вече идваше мразовит, студен ...
Малко след като есента
За Сбогом! лятото целуна
А после завесата от листа се спусна
И залеза вече идваше мразовит, студен ...
228
1
1
В дните, обковали
Рамката със име „Съвремие“
Липсват приказните очи
На принца, влюбен във роза
Онази, дето малко късно разбрала, ...
Рамката със име „Съвремие“
Липсват приказните очи
На принца, влюбен във роза
Онази, дето малко късно разбрала, ...
195
1
1
Първи монах: „Вижте, това знаме се движи.“
Втори монах: „Не, вятъра се движи.“
Трети монах: „Умовете ви се движат“
Коан в дзен-будизма
Подреждаше ръкописите старателно, като внимаваше да не ги разбърка. Не всичките бяха подшити и от време на време някой лист опитваше да избяга от купчината. ...
Втори монах: „Не, вятъра се движи.“
Трети монах: „Умовете ви се движат“
Коан в дзен-будизма
Подреждаше ръкописите старателно, като внимаваше да не ги разбърка. Не всичките бяха подшити и от време на време някой лист опитваше да избяга от купчината. ...
267
1
1.
Стените на града призрачно се извисяваха в тъмнината и само светилниците по стражевите кули пробляскваха като дебнещите очи, търсещи дали някоя сянка няма да се прокрадне пълзешком откъм външния свят. Винаги се намираха безумци, изгонени след последният дневен час, които в мига на лудостта си да ...
Стените на града призрачно се извисяваха в тъмнината и само светилниците по стражевите кули пробляскваха като дебнещите очи, търсещи дали някоя сянка няма да се прокрадне пълзешком откъм външния свят. Винаги се намираха безумци, изгонени след последният дневен час, които в мига на лудостта си да ...
230
1
Храстите жилеха с острите си шипове лицето му, сърдити че нарушава отнелите им цяла година растеж и подредба. С нахалството си, ловеца разбъркваше местата им по време на бягането, като чупеше гръбнаците на трънливи стъбла, трошеше костите на жилави клонки, а те в замяна го ръгаха ожесточено в стомах ...
284
1
2
1.
Животът на скитника е труден...
Пътят му е опасен и стръмен, песъчлив, понякога хлъзгав или блатисто измамен с капаните си насред нищото. Той често се спъва в коварен земен корен, удря се в останал скрит между шумата сърдит, ръбест камък. Скитника не брои пътите, когато нагазва в запълнена от дъж ...
Животът на скитника е труден...
Пътят му е опасен и стръмен, песъчлив, понякога хлъзгав или блатисто измамен с капаните си насред нищото. Той често се спъва в коварен земен корен, удря се в останал скрит между шумата сърдит, ръбест камък. Скитника не брои пътите, когато нагазва в запълнена от дъж ...
531
1
Ланселот вървеше бавно, навел глава и без да бърза за никъде, косите му се спускаха от двете ѝ страни и криеха лицето му от улицата. Не поглеждаше към онези, с които се разминаваше, дори не забелязваше хората, които някога бяха моделите му – тогава обичаше да ги разглежда и вникваше в живота им, пон ...
344
1
3
1.
Точно стигна до мястото и тъмата, която го преследваше вече само на няколко крачки и определено го настигаше все по-уверено, изведнъж с един скок го изпревари, надала победоносния вой на победител, най-накрая докопал жертвата си, и обви тялото му от всички страни.
Ален не ѝ обърна внимание, беше ...
Точно стигна до мястото и тъмата, която го преследваше вече само на няколко крачки и определено го настигаше все по-уверено, изведнъж с един скок го изпревари, надала победоносния вой на победител, най-накрая докопал жертвата си, и обви тялото му от всички страни.
Ален не ѝ обърна внимание, беше ...
721
3
3
Умри в любов и заживей вечно.
Руми
1.
Вечер, щом и последната светлина на етажа угасваше, и последния чужд глас затихваше по коридора, Неон сякаш се събуждаше и даваше свобода на мислите си. Не ги насочваше - малко време им оставаше, нека се реят накъдето поискат.
Леглото му бе точно до прозореца. П ...
Руми
1.
Вечер, щом и последната светлина на етажа угасваше, и последния чужд глас затихваше по коридора, Неон сякаш се събуждаше и даваше свобода на мислите си. Не ги насочваше - малко време им оставаше, нека се реят накъдето поискат.
Леглото му бе точно до прозореца. П ...
312
1
1.
Нощем, когато биваха видими, двете съседни на Алтер луни се оцветяваха в пъстри цветове от движението на обвиващите ги газови облаци. На съвсем малко разстояние една от друга, толкова близо, че сякаш във всеки момент ще се докоснат, но изчисленията показваха, че няма никаква опасност от сблъсък и ...
Нощем, когато биваха видими, двете съседни на Алтер луни се оцветяваха в пъстри цветове от движението на обвиващите ги газови облаци. На съвсем малко разстояние една от друга, толкова близо, че сякаш във всеки момент ще се докоснат, но изчисленията показваха, че няма никаква опасност от сблъсък и ...
253
1
1
Биеше слънцето с лъчите си полето.
Удряше с невиждана ярост, бликнала като отколешна омраза на кръвна вражда.
И стенеше земята от болка, с молба за пощада. Нечути бяха молитвите, нечути останаха и стоновете от изпращащо ята след ята от лъчи слънце. Стърнищата и треви съхнеха, клюмваха полските расте ...
Удряше с невиждана ярост, бликнала като отколешна омраза на кръвна вражда.
И стенеше земята от болка, с молба за пощада. Нечути бяха молитвите, нечути останаха и стоновете от изпращащо ята след ята от лъчи слънце. Стърнищата и треви съхнеха, клюмваха полските расте ...
362
1
2
1.
Хората сънуваха щастие...
Съзнанията им се носеха из обрамчени от стилажи мъглявини и примамващи ги с лъскави стоки галактики на тяхната пакетирана вечност. Безброй звезди премигваха, звъняха и зовяха да ги изберат, обещавайки, че само чрез тях сънуащите могат да са истински щастливи.
И те пазару ...
Хората сънуваха щастие...
Съзнанията им се носеха из обрамчени от стилажи мъглявини и примамващи ги с лъскави стоки галактики на тяхната пакетирана вечност. Безброй звезди премигваха, звъняха и зовяха да ги изберат, обещавайки, че само чрез тях сънуащите могат да са истински щастливи.
И те пазару ...
564
И той като всички, започна живота с вик.
После този вик кънтеше дълго, болезнено и разтърсващо в току що формиращото се съзнание. И той се опитваше да го надвика, година, две, три и това притесни всички.
Прегледаха го и казаха, че за повечето деца болката утихва и изчезва в най-ранните години, но пр ...
После този вик кънтеше дълго, болезнено и разтърсващо в току що формиращото се съзнание. И той се опитваше да го надвика, година, две, три и това притесни всички.
Прегледаха го и казаха, че за повечето деца болката утихва и изчезва в най-ранните години, но пр ...
355
1
1
1.
Небето, бавно и без да бърза, потъмня, докато войниците обхождаха града. През целият ден ги провождаше мириса на горчивият черен дим, издигащ се лениво от много места за да се смеси с облаците. Не се виждаха хора по улиците, но имаше криещи се и чакащи ги да им попаднат на мушката, и работа им бе ...
Небето, бавно и без да бърза, потъмня, докато войниците обхождаха града. През целият ден ги провождаше мириса на горчивият черен дим, издигащ се лениво от много места за да се смеси с облаците. Не се виждаха хора по улиците, но имаше криещи се и чакащи ги да им попаднат на мушката, и работа им бе ...
448
1
1
Отново бе есен – вечерната дама, покрила листата със загара на изтлялото лято, пременяща се в меките тонове на все по-ранните залези.
Онази същата есен, поръсила долината с росата от хладните повеи на късните изгреви. Идваща с умората на следобеден сън, обиващата прегръдка, която не винаги топли.
От ...
Онази същата есен, поръсила долината с росата от хладните повеи на късните изгреви. Идваща с умората на следобеден сън, обиващата прегръдка, която не винаги топли.
От ...
406
1
1
Той вървеше и днес както обикновено – просто така, без да отива никъде. Вървеше по течението на реката, макар друг път да избираше да се разходи и срещу него. Водите ѝ бяха като живота - понякога е забързана, а друг път едва-едва течаща в следобедната си дрямка.
- Движение – каза си Пламък, проследи ...
- Движение – каза си Пламък, проследи ...
663
2
1.
Час преди началото, Принцеса оставаше сама - за съсредоточение, за преговаряне на текстовете, за прочитане отново на сценария на шоуто, което трябваше да бъде перфектно. Дължеше го на всички онези, които идваха на концертите ѝ.
Днес ще бъде необикновено, ще бъде празнично и приказно – каза си тя, ...
Час преди началото, Принцеса оставаше сама - за съсредоточение, за преговаряне на текстовете, за прочитане отново на сценария на шоуто, което трябваше да бъде перфектно. Дължеше го на всички онези, които идваха на концертите ѝ.
Днес ще бъде необикновено, ще бъде празнично и приказно – каза си тя, ...
652
3
1.
Младата жена не обръщаше внимание на хладните длани на есента. Потънала в мислите си, остави тялото си на тъмнината, която все още не знаеше какво да прави с него. Мрака беше свикнал да се страхуват от него, а не да го пренебрегват с безразличие, това го спираше да се протегне и избра засега да я ...
Младата жена не обръщаше внимание на хладните длани на есента. Потънала в мислите си, остави тялото си на тъмнината, която все още не знаеше какво да прави с него. Мрака беше свикнал да се страхуват от него, а не да го пренебрегват с безразличие, това го спираше да се протегне и избра засега да я ...
274
1.
Намери я докато се разхождаше с кучето си по крайбрежието.
Лежеше на брега, в онази негова ивица, осеяна от скалите, спиращи устрема на вълните - същите я бяха поставили внимателно на пясъка и пак оттеглили се да се гонят с вятъра.
Трябва да е било преди изгрева, странните дрехи и косите ѝ все са ...
Намери я докато се разхождаше с кучето си по крайбрежието.
Лежеше на брега, в онази негова ивица, осеяна от скалите, спиращи устрема на вълните - същите я бяха поставили внимателно на пясъка и пак оттеглили се да се гонят с вятъра.
Трябва да е било преди изгрева, странните дрехи и косите ѝ все са ...
408
1
Пустинята нарушава мълчанието си привечер - нашарваха го с гласовете си всички онези, крили лица и тела от огнения ден, търпеливо изчакали слънчевия гняв да намалее, а някои искаха съвсем да угасне за да почнат да вървят, запълзят или полетят. Привикваха и се учеха да оцеляват, ден след ден променях ...
898
1
И беше зима. Отново.
Оглозганите полета се ширеха под посърналото небе, напомнящо лицето на старица, застанала пред прага на края на пътя си, за да посрещне или изпрати прегърбени от тежестта на тишината часове, с падащи като милион и една безмълвни снежинки минути.
Животът, заспал под дебелия пласт ...
Оглозганите полета се ширеха под посърналото небе, напомнящо лицето на старица, застанала пред прага на края на пътя си, за да посрещне или изпрати прегърбени от тежестта на тишината часове, с падащи като милион и една безмълвни снежинки минути.
Животът, заспал под дебелия пласт ...
1138
1
2
„ - Де са хората? – обади се най-сетне малкият принц. – В пустинята човек се чувства малко самотен...
- Човек е самотен и между хората – каза змията.“
Антоан дьо Сент-Екзюпери „Малкият принц“
Небето си остана и днес мрачно, наистина сърдито на целия свят през последните няколко дни.
Валеше студен къ ...
- Човек е самотен и между хората – каза змията.“
Антоан дьо Сент-Екзюпери „Малкият принц“
Небето си остана и днес мрачно, наистина сърдито на целия свят през последните няколко дни.
Валеше студен къ ...
363
1
2
1.
Заострения връх на писеца спря драскането си по листа.
Тишината която настана позволи от огнището да се надигне гласа на пламъците, гънещи се в техния огнен танц и отмерването на ритъма с припукващи плясъци на рояци искри, отразявани в прозореца до камината.
Отвън шумоляха неокапалите листа по кл ...
Заострения връх на писеца спря драскането си по листа.
Тишината която настана позволи от огнището да се надигне гласа на пламъците, гънещи се в техния огнен танц и отмерването на ритъма с припукващи плясъци на рояци искри, отразявани в прозореца до камината.
Отвън шумоляха неокапалите листа по кл ...
793
Пътуваха прекалено дълго, прекалено дълго...
Това мислеше Ливиа, след като за кой ли път погледна часа – наистина им отне доста време този преход от точка до точка. Трябваше да стигнат някъде, а изглежда все още далече това място, което всъщност дори не знаеше кое е - Ким определяше маршрута им при ...
Това мислеше Ливиа, след като за кой ли път погледна часа – наистина им отне доста време този преход от точка до точка. Трябваше да стигнат някъде, а изглежда все още далече това място, което всъщност дори не знаеше кое е - Ким определяше маршрута им при ...
296
2
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
