Спомням си деня, когато
Спомням си деня, когато
Създадох пясък от косата ти
Беше огнен ден
Със спуснати пердета
В този ден не мислех за почивка
Но ти побърза да сложиш сутиена си
Не ме помоли да го закопчея
Не ме погледна
И отегчена
Излезе да разкажеш на околностите за стари преживелици
„Защо не ме включиш в своите истории” – попитах
Същия ден когато...
Ме помоли да си замина сам, за да не ме отритнеш
А ти облече пуловера си
И излезе да разкажеш на околоностите
За нощите преди да ме срещнеш
И в деня, когато останах сам в чуждата стая
Същия ден, когато те намразих
Се заиграх с пясъка от косата ти
Построих си замък
И станах цар
И господар
И станах управител на самотата си
Защото замъка ми беше празен
Моя малък пясъчен замък така и не се напълни
И стана толкова скучен и жалък
Че ми писна от него и го срутих
Малките му тухлички ми напомниха за косата ти
И ти сякаш се върна за малко
Сякаш...
Толкова време те нямаше и толкова малко остана
Толкова неща не си казахме
И толкова малко ми показа
Беше дете и ми беше приятелка
И аз не те съблякох
Гледах те и ми се искаше
Не те наказах
А беше лоша
Беше лоша приятелка
А аз бях глупак
Защото вярвах
Спомням си деня, когато
Забравих за едно приятелство
Което така и не се получи
Просто не стана
Същия ден, когато избягах обратно в...
Обещах си да не строя вече замъци
Но самотата така ме е захванала
И за ръката ме дърпа далеч от останалите
Че не мога да се съпротивлявам
Не мога да погледна вече старата си малка приятелка
Защото ме дразни
Ужасявам се
Че не иска да сме заедно
Че никога не остава
Че и е забавно
И толкова ме е яд
Спомням си деня, когато
Се предадох
Беше огнен ден
Със спуснати пердета
Прозорците ми замърсени
Замъка – студен
Вратата – затворена
Сутиена – празен
А аз съм цар
И господар
На времето си
08.09.2006
© Десислав Илиев All rights reserved.
