Споразумение с болката

Feb 17, 2006, 6:23 PM

Poetry

772 0 7

Помолих болката да си отиде.
-Върви си ,моля те,върви.
Не виждаш ли аз нямам нощи,
дори си нямам дни.
Аз скитница,във дните си
коите се топят и мрат,
тъй жалко молех,стенех.
Отиде си.
Напила се с последните ми сили.
Погълната от светлината
със леки стъпки тръгнах.
Но вик ме стрестна и се спрях,
когато се обърнах,
детето си над себе си видях.
Потърсих болката отново.
Зовях я да се върне...
Не можех тъй да си отида.
Не исках много само миг,
любимият да ме целуне.
Преди очите да затворя
детето ми да ме прегърне.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Dimi (Дими Фильова)

2006-02-18T21:12:21+02:00

ХУбаво е, мисля, че си успяла!
boriana_ (Боряна Чакърова)

2006-02-17T20:32:38+02:00

И на мен много ми хареса и с огромно удоволствие ти давам 6!
Pepina (Пепа Деличева)

2006-02-17T20:20:19+02:00

Хубав, тъжен и с дълбок смисъл стих. Особено края много ме трогна . Поздрав! И от мен едно 6.
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

2006-02-17T18:17:50+02:00

Благодаря!
Преработих го малко,дано съм успяла.
gergana (Гергана Маринова)

2006-02-17T14:24:53+02:00

Много хубав и тъжен стих!Браво,особенно за края"преди очите да са се затворили детето ми да ме прегърне."
valia_26 (Валерия Иванова)

2006-02-16T22:00:55+02:00

И това е много хубаво!Поздрав!
vesi-lina (Веска Алексиева)

2006-02-16T18:35:50+02:00

Хубаво е,това,но другото иска още работа Джеин!