Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
17.02.2006 г., 18:23 ч.

Споразумение с болката 

  Поезия
764 0 7

Помолих болката да си отиде.
-Върви си ,моля те,върви.
Не виждаш ли аз нямам нощи,
дори си нямам дни.
Аз скитница,във дните си
коите се топят и мрат,
тъй жалко молех,стенех.
Отиде си.
Напила се с последните ми сили.
Погълната от светлината
със леки стъпки тръгнах.
Но вик ме стрестна и се спрях,
когато се обърнах,
детето си над себе си видях.
Потърсих болката отново.
Зовях я да се върне...
Не можех тъй да си отида.
Не исках много само миг,
любимият да ме целуне.
Преди очите да затворя
детето ми да ме прегърне.






© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??