Споразумение с болката
Помолих болката да си отиде.
-Върви си ,моля те,върви.
Не виждаш ли аз нямам нощи,
дори си нямам дни.
Аз скитница,във дните си
коите се топят и мрат,
тъй жалко молех,стенех.
Отиде си.
Напила се с последните ми сили.
Погълната от светлината
със леки стъпки тръгнах.
Но вик ме стрестна и се спрях,
когато се обърнах,
детето си над себе си видях.
Потърсих болката отново.
Зовях я да се върне...
Не можех тъй да си отида.
Не исках много само миг,
любимият да ме целуне.
Преди очите да затворя
детето ми да ме прегърне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
. Поздрав! И от мен едно 6. 
